Манифест
8 март е ден, който вече над сто години обединява феминистки движения от цял свят в интернационална солидарност, настоявайки за достоен живот, достойни условия на труд и право на избор за всяка жена по света. Много от тези движения в историята са представлявали и едни от най-силните гласове против военните действия, неравенствата, полово-базираното насилие и колониализма, както през изминалия, така и в настоящия век.
С гняв и тъга отчитаме, че в България от началото на 2023 г. поне една жена на седмица губи живота си поради домашно и полово базирано насилие от свой близък или партньор. Междувременно всички ние виждаме, че страната ни се тресе от продължителна политическа и икономическа криза, в която политиците ни се занимават основно със законодателство, обслужващо единствено тяснопартийните им интереси и гарантира собственото им преизбиране.
По неофициална статистика миналата година се сбогувахме с най-малко 26 жени заради полово базирано насилие, но това не попречи на 27 януари народни представители от БСП, Възраждане и ГЕРБ да гласуват против дълго влачения Законопроект за изменение и допълнение на Закона за защита от домашно насилие (ЗИД на ЗЗДН), залагайки за пореден път на грозна и евтина пропаганда срещу жените и ЛГБТИ+ хората в България от трибуната на Народното събрание и обричайки 1 милион жени на това да продължат да страдат от насилие всеки ден, без ефективно законодателство и достъп до превантивни мерки.
Докато в страни като Испания левицата, предизвикана от феминисткото движение в страната, инициира редица ключови закони, които адресират насилието над жени и репродуктивното и сексуално здраве, като: правото на жена да получи информация от полицията, ако партньорът ѝ има история на насилник; законът „Само „да” означава „да”, който поставя съгласието (consent) в центъра на решението дали инцидент на сексуално насилие е бил извършен или не, отказвайки да вземе мълчанието или липсата на съпротива като знак, че жертвата е участвала доброволно; всеобхватен и прогресивен закон за сексуалното и репродуктивното здраве, който дава опцията за платен отпуск на жените с тежка менструация, премахва рестрикциите около правото на аборт и признаването на пола за над 16-годишни и нагоре – лидерката на БСП, Корнелия Нинова, отново размахва предизборно „джендъра” като плашило и инициира безпредметен „Комитет срещу джендър идеологията в училищата”, който само би постигнал едно информационно затъмнение и уроци по насилствено мълчание за идните поколения.
Докато почти половината от жените, живеещи самостоятелно, са под прага на бедността в България, най-бедната страна от Европейския съюз, жените продължават да бъдат по-ниско заплатени (макар да работят не по-малко), с по-ниска пенсия от мъжете, са в по-голям риск от енергийна бедност поради повишените разходи за електричество и отопление, продължават да носят основната отговорност по грижата за близки, болни, възрастни и деца, вместо да се отварят повече детски градини, домове и социални центрове, които да им подпомагат в грижовния труд – отговорност на цялото ни общество.
Не е изненада, че тези социални неравенства изобщо не са в полезрението на народните представители, при положение че жените в България имат изключително ниско представителство на изборни длъжности, както на местно, така и на национално и международно ниво. Въпреки че представляват по-голям процент от избирателите в страната, те бяха едва една четвърт от общия състав на 48-ото народно събрание поради ниския брой жени в кандидатските листи като цяло.
Едновременно с това жените, като всички останали работници в България, не могат да излязат на стачка и да отстояват трудовите си права и политически убеждения, без опасността от това да бъдат съдени и уволнени, защото все още нямаме адекватен закон за стачките! Как можем да се противопоставим тогава на трудовата експлоатация, насилието и сексизма на работното място, масовото освобождаване на хора от предприятия, ако нямаме правото да практикуваме най-основния и ефективен механизъм за договаряне на по-добри условия и политики за работничките?! Българското правителство дори не е ратифицирало Конвенция № 190 на Международната организация на труда за премахване на насилието и тормоза в областта на труда – основен международен инструмент за защита на работника на работното му място от подобни деяния. Не трябва да позволяваме да оставаме без достъп до тези основни средства за влияние и права на работното място!
В традиция с честването на 8 март – ден за политически действия и борба за равнопоставеност на половете в България – тази година, вдъхновени и от борбата на украинските, иранските и кюрдските жени за живот без страх и насилие в семейството, на улицата, на границата, от институциите, отново ще извикаме „Нито една повече!” и „Жени, живот, свобода!”. Обявяваме се в подкрепа на всички жени и момичета, независимо от раса, етническа принадлежност, възраст, увреждане, религия, народност, сексуална ориентация, икономически статус и други измерения и заявяваме следните искания:
1. Патриархатът убива – свобода от насилие, основано на пола, и домашно насилие!
Незабавно приемане на проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за защита от домашно насилие! Все още е необходимо осъвременяване и дефиниране на законовите определения на състави като домашно насилие, изнасилване, сексуален тормоз, психически тормоз и т.н., за да достигнат международните стандарти, като включват и дискриминационен елемент, който отразява факта, че този тип насилие диспропорционално засяга и е насочено срещу жени.
Разкриване на нови кризисни центрове за пострадали от домашно насилие – поне по един във всяка област в страната.
Провеждане на проучвания и събиране на официална статистика за причините и размера на насилието над жени в България; създаване на единна база данни за случаите на домашно насилие.
Провеждане на национални информационни кампании за домашното насилие и насилието, основано на пола – задължителни обучителни програми в училище за повишаване на чувствителността по тези теми и за ненасилие като форма на дългосрочна и устойчива превенция; задължителни обучения за всички, работещи с жертви и извършители.
Въвеждане на съвременни подходи като възстановителното правосъдие, които поставят нуждите на жертвата в основата на правосъдния процес и са алтернатива на провалената и отживяла наказателна система.
Безплатна правна помощ за всяка една пострадала жена от насилие основано на пола, независимо от доходите, с които разполага – безплатните правни клиники трябва да са достъпни за всички жени в страната.
Ратификация на Конвенция № 190 на Международната организация на труда за премахване на насилието и тормоза в областта на труда.
2. Мерки за постигането на социално-икономическа равнопоставеност на жените и мъжете.
Настояваме за публични инвестиции в социални политики и инфраструктура, която да освободи жените от товара на „двойната смяна“ на работа и вкъщи. Обемът на неплатения грижовен и домакински труд, който жените извършват, често влиза в разрез с 40-часовата работна седмица. Последствията се виждат най-ярко при самотните майки и жените в пенсионна възраст, когато рискът от изпадане в бедности енергийна бедност е най-голям.
Настояваме за елиминиране на разликата в заплащането между половете за един и същи труд и борба с дискриминацията на работното място – няма оправдание жените да взимат средно почти 13% по-малко от колегите си от мъжки пол.
Настояваме да се сложи край на експлоатацията и ниското заплащане във феминизираните професии като шивашката индустрия, медицинските услуги, образованието и др.
3. Незабавни трудови и икономически промени.
Въвеждане на закон за стачките – свобода за работниците и синдикалните организации да се борят за правата си без опасността от уволнения и санкции!
Изпълняване на исканията на протестиращите работнички от Синдикат на българските медицински специалисти и на майките на деца с увреждания.
Признаване на домакинския и грижовен труд именно като труд чрез съответстваща финансова подкрепа за създаването на достъпна социална инфраструктура, която да го отменя.
4. Нищо за нас без нас – истинска демокрация, сега!
В изготвянето на социални програми задължително да има участие на хората, към които те са насочени – решения, свързани с жертвите на насилие, ромската общност, хората с увреждания например, трябва да включват на първо място засегнатите групи.
Политическо овластяване на жените и създаване на повече възможности за реално постигане на равно представителство и участие в управлението и вземането на решения на местно, национално и международно ниво.
5. Личното е политическо – домът е политическа (и икономическа) сфера!
Равностойно ползване на отпуск за отглеждане на малко дете и увеличаване на социалното подпомагане на родителството. Социална и икономическа подкрепа за самотните родители, мнозинството от които са жени.
Адекватни услуги, условия за грижа и пълноценни домове за възрастни хора.
Безплатно, достъпно и качествено здравеопазване. Елиминиране на търговските дружества и приватизацията на здравната система – здравето не е стока! Осигурен достъп до безплатни училища, общински ясли, детски градини и детски кухни във всички населени места.
Признаване на правата на семействата без граждански брак и уредба на съвместното съжителство.
6. Репродуктивна автономност и сексуално образование – за здравето не се мълчи!
Адекватна и безплатна грижа за бременните жени и качествено проследяване на бременността, внимание към майчиното здраве. Приветстваме измененията в Наредба 26 тази година, които увеличават достъпа до безплатни прегледи и акушерска помощ на бременни здравно неосигурени жени, но това съвсем не е достатъчно! Трябва ни Национална програма по сексуално и репродуктивно здраве, която България все още не е приела.
Мерки за пълното прекратяване на всички форми на насилие над родилките и пациентките, край на неглижирането на тяхната болка, уважение на пациентските права.
Безплатен и безопасен достъп до институции и услуги за репродуктивно здраве, менструални продукти и противозачатъчни средства. Гарантиране на правото и достъпа до аборт по желание и активното затвърждаване, че правото на аборт е право на живот.
Часове по сексуално и репродуктивно здраве, фокус върху разпознаване и отхвърляне на стереотипните социалните полови норми, ограничаващи потенциала и възможностите на децата.
Борба с и прекратяване на практиката на ранното насилствено встъпване в брак и ранната бременност; подходящо образование и информационни кампании на национално ниво.
7. Гарантиране на човешките права и достойния живот на всички групи уязвими жени и момичета.
Скорошното решение на Върховния касационен съд, което отхвърля възможността на юридическо признаване на пола на транс и интерсекс хора е един правен абсурд, който противоречи на редица международни актове, към които България има задължения, като Хартата на основните права на Европейския съюз, Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и други. Настояваме за приемане на ясна законова процедура за признаване на гражданския пол на транс и интерсекс лица, както и за създаване на медицински стандарт, който по техен избор урежда преминаването им през прехода и предвижда безплатен достъп до здравеопазване, консултации, хормонална терапия и операции.
Край на политическото демонизиране и институционалното насилие над ромските жени. Голяма част от жените и момичетата от ромски произход са изложени на многостранна дискриминация в множество сфери – недостъпно и сегрегирано училищно образование, неравен достъп до адекватни здравни грижи, дискриминация по време на търсене на работа, което тласка много от тях към нископлатен и принудителен труд, жилищни изселвания при тотална липса на обществени услуги и качествена общинска инфраструктура в ромските квартали и много други. С институционалния расизъм и безхаберие трябва да се спре и да се гарантира участието на ромските жени в изготвянето на всякакви стратегии и политики, които засягат живота им.
Равни възможности и правна защита за мигрантките, без задържане на жени и деца в затвори и без депортации на тях и техните близки. Целенасочено информативни и образователни кампании, затвърждаващи, че миграцията НЕ Е престъпление.
Достойни условия на живот и здравеопазване за затворничките.
Адекватни социални грижи за жените с физически и ментални увреждания и зависимости. Окончателно прекратяване на запрещението, което отдавна е отхвърлено и забранено в много страни по цял свят.
8. Екологична справедливост.
Чист въздух и безопасни и достъпни улици за майки с деца и колички, за възрастни и хора с двигателни увреждания, за велосипедисти и спортуващи възрастни и деца.
Социални мерки за околната среда – гарантиране на заетостта на работниците, зависими от изкопаеми горива и пренасочване на средства към екологични и въглеродно неутрални сектори като залесяване и горско стопанство, грижовен сектор и социална работа.
Корпорациите да плащат цената на „зелените политики“, а не най-бедните консуматори, както се случва например с недомислени наказателни политики срещу бедни хора със стари коли, когато обществената транспортна инфраструктура е тотално занемарена или срещу битовото отопление, без да се създават широкодостъпни алтернативи за отопление и поддържа кварталната инфраструктура за най-бедните в страната ни.
Безусловно приемане и осигуряване на достойни условия за климатични бежанци и мигранти – жените представляват 80% от хората, принудени да се преселят поради климатичните промени, по данни на ООН.
***
Няма да спрем да настояваме и излизаме на улицата, докато не се изпълнят всички тези наши искания!
От колектива на „Феминистки мобилизации”