НИТО ЕДНА ПОВЕЧЕ!
Манифест за Международния ден за елиминиране на насилието срещу жените
25 ноември 2024 г
И тази година на 25-ти ноември, Международният ден за елиминиране на насилието срещу жените, сме изправени пред факта, че всяка трета жена на възраст 18 - 29 г. в страната ни е била насилвана от настоящ или бивш партньор. 19 жени вече не са сред нас, десетки хиляди са изпратили зов за помощ на горещата телефонна линия 112, а документираните над 30 000 случаи на домашно насилие до септември месец 2024 г. се равняват на отчетените през целите години 2020, 2021 и 2022.
След оглушителни протести из цялата страна през последните две години всички заедно успяхме да покажем, че няма да оставим историите и имената на тези жени чисто и просто да потънат в забвение. Няма да се примирим след една-две дългоочаквани законодателни промени, които все още очакват своето де факто приложение, почти година и половина по-късно.
Всяка година, обединени от желанието да живеем без страх и насилие в семейството, на улицата, в училище, на границата, от институциите, солидарни в общата ни борба срещу патриархата, излизаме навън, за да покажем, че не сме сами. „Нито една повече!” и „Жена, живот, свобода”! са послания, които обединяват милиони жени по света, които се борят за правото да бъдат свободни и да водят пълноценен живот където и да са. Гласовете ни заедно са по-силни и един по-добър свят е възможен.
От колектива на Феминистки мобилизации настояваме за:
1. Кризисни и консултативни центрове във всяка една област на България, достоен труд за социални работници и адекватна издръжка в кризисните центрове.
Според данни цитирани в Национална програма за превенция и защита от домашното насилие за периода 2024-2026 година, приета едва в края на септември тази година, тенденцията за нарастване на случаите на домашно насилие се запазва и през последната година. Три пъти са се увеличили докладваните случаи спрямо предишни години, докато образуваните досъдебни производства са нараснали с 50% спрямо 2022 година. Най-малко 18 жени са загубили живота си вследствие на джендърно насилие, като отново разчитаме на неофициални статистики, за да разберем за историите им.
Абсолютно неприемливо е, че въпреки ежегодната ескалация на регистрираните случаи на насилие, според данни на МТСП от юни месец тази година в страната все още функционират само 12 кризисни центъра за временен приют като държавно делегирани услуги, а 11 области на територията на България са оставени без достъп до подобен тип подкрепа. Държавното финансиране за изхранване на хората в центровете, както и заплащането на психолози и социални работници в кризисни центрове са крайно недостатъчни – по няколко лева на час. Докога хората, които извършват животоподдържащ социален труд, ще продължават да получават жълти стотинки?
Настояваме плановете за отварянето и поддръжката на кризисни и консултативни центрове за настаняване на пострадали от насилие и за работа с жертви и отделно с извършители, които са изложени в Националната програма за превенция и защита от домашното насилие да се реализират в най-кратък срок. Приветстваме въвеждането най-сетне на Национална карта на финансираните от държавата социални услуги, което се надяваме е знак, че държавата поема ангажимент за прозрачност, равен достъп и изграждане на пълна мрежа от социални услуги в цялата страна, така че всички жени, пострадали от джендърно насилие да имат към кого да се обърнат за краткосрочна и дългосрочна подкрепа. Нуждаем се от спешни мерки за подобряване достъпа до кризисни услуги в най-малките населени места, за да не се налага цели семейства да бъдат запращани на другия край на страната, за да могат да получат защита.
Настояваме също така да се обособят специализирани услуги и центрове за грижи и възстановяване на изнасилени жени в абсолютно всяка една от 28-те области на България. Към момента не съществува нито една такава услуга и стандарт за грижата за жени преживели посегателства над телата им.
2. Законът да защитава ВСЯКА ЕДНА ЖЕРТВА, без значение продължителността на насилствената връзка, етническа принадлежност, възраст, специални потребности, религия, народност, сексуална ориентация, икономически статус и други измерения.
След като миналото лято се наложи да излезем на улиците в повече от 45 града в страната, както и в чужбина, най-сетне станахме свидетели на така дългоочакваните промени в Наказателния кодекс и в Закона за защита от домашното насилие.
За пореден път обаче това се оказа горчива „победа“, тъй като за пореден път определени групи хора бяха целенасочено изключени от правото си да търсят закрила по силата на този закон, който експлицитно реферира само към взаимоотношенията между мъже и жени. Крайно време е управляващите да спрат да създават закони, които се основават на дискриминация и изключване и които са в разрез с всякакви международни правни норми!
Приветстваме този дългоочакван опит за осъвременяване на законодателството, особено що се отнася до създаването на координационния механизъм за помощ и подкрепа на пострадалите от домашно насилие, но с огорчение отново забелязахме, че върволицата от избори и непрестанни политически интриги взеха превес над сериозната работа, която предстои, свързана с реализирането на всички неотложни мерки за справяне с домашното насилие. Почти година и половина по-късно този механизъм все още не е приет от Министерски съвет.
Незабавно въвеждане на дефиниции за фемицид, насилие, основано на пола и престъпления от омраза, извършени на основата на пола, в Наказателния кодекс. Все още е необходимо осъвременяване и дефиниране на законовите определения на състави като домашно насилие, изнасилване, сексуален тормоз, психическо насилие, икономическо насилие и др., за да достигнат международните стандарти, като включват и дискриминационен елемент, който отразява факта, че този тип насилие диспропорционално засяга и е насочено срещу жени. Към момента физическото посегателство е единственият вид насилие, основано на пола, разпознато от наказателното законодателство на България.
Също така, въведеният (произволно избран) лимит от минимум 60 дни на взаимоотношения между лица в интимна връзка може да доведе до правни абсурди при събирането на доказателства и още повече да затрудни достъпа до правосъдие. Настояваме той да се преразгледа и измени, в следствие на информирано проучване за международния стандарт на подобен тип политики.
3. Истинската превенция: чрез сексуално образование и репродуктивни права!
Настояваме за въвеждане на задължителни часове по сексуално образование и репродуктивно здраве в училищната програма, които да бъдат съобразени с нуждите, възрастта, сексуалната ориентация и джендър идентичността на всички подрастващи. Държавата трябва да даде ясна заявка спрямо защитата на телесната автономност на младите хора! Липсата на сексуално образование е сред основните причини насилието да не се разпознава като такова своевременно, както от потърпевшите, така и от хората около тях.
Без адекватно сексуално образование в училище много момичета и момчета остават без знания за това как изглеждат ненасилствените взаимоотношения, без основни познания за собствените им тела, както и граници. Именно образователните институции би следвало да възпитават в нас още от ранна възраст идеята, че телата ни принадлежат само на нас самите и ние сме единствените, които могат да се разпореждат с тях. Атаките над учители от крайнодесни и продажни популисти, които си играят с бъдещето на подрастващите, както и измислените страхове за “джендър идеология” в училищата трябва да бъдат осъдени и спрени незабавно, защото водят до затвърждаване на патриархалните норми и нормализиране на джендърното насилие.
Обществените разбирания и стереотипните роли на жените и мъжете, както и социалните норми за това кой може да изразява „женственост“ или „мъжество“ и кой – не, дават власт и средства за контрол на насилника. Те са в основата на джендърното насилие. Следователно ключ към превенцията на насилието е изкореняване на патриархалните разбирания за подчинената позиция на жената и стереотипните роли, които се налагат и ръководят от тези нагласи. Тези разбирания увеличават риска от упражняване на насилие и контрол, като също така поставят пречка пред осъзнаването на проблема и търсенето на помощ и закрила. Училищното образование и държавната политика в сферата на здравеопазването, сигурността и социалните услуги трябва да са изградени на принципите на ненасилието, антирасизма и равенството на половете. Необходимо е разработените обучителни програми за превенция на насилието да включват тези елементи в себе си, както и във всички редовни програми за обучение на медицински работници, полицаи, учители, социални работници, юристи и психолози, като има и установявани и действащи механизми за техния мониторинг.
Настояваме и за системни национални информационни кампании за превенция на насилието над жени и домашното насилие, които пряко засягат гореспоменатите динамики и патриархални норми – информиране на широката общественост за различните форми на насилие, на които жените редовно са подложени, за различните прояви на домашно насилие, както и за наличните телефонни линии и кризисни центрове, в които може да бъде потърсена и получена помощ. Настояваме и за усилия срещу насилието над мъже и оспорване на обществените норми относно очакванията за стереотипно държание.
4. Възстановително правосъдие и равен достъп до безплатна правна помощ.
Настояваме за активното въвеждане на по-адекватни съвременни подходи като възстановителното правосъдие, които поставят нуждите на жертвата в основата на правосъдния процес. Трябват ни не само програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева, насочени към насилниците, а цялостен, дългосрочен подход, който включва различни аспекти от психологията и социализацията на един насилник.
Настояваме също така за разработване на програми за възстановително правосъдие в случаи на домашно насилие, които да бъдат алтернативни опции за адресиране на проблема извън съдебната система, за онези жени жертви на насилие, които не виждат справедливо разрешение на проблема в съдебния наказателен процес или в затворнически присъди за насилниците си. Тези програми непременно трябва да са изготвени с помощта на специалисти по отношение на насилието основано на пола, които също така разбират огромния натиск и риск за безопасността, на който жените жертви на насилие често са подложени – например когато принудително встъпват в процеси на медиация в ситуация, в която все още са под контрола на насилника и/или близките си.
Приветстваме въвеждането на безплатна правна помощ за жертвите пострадали от джендърно насилие – безплатните правни клиники трябва да са достъпни за всички жени в страната, независимо от доходите, с които разполагат.
5. Събиране на официална, детайлна статистика за насилието над жени и джендърното насилие, не само за домашното насилие.
Срамно е, че в България все още липсват ежегодни, изчерпателни и надеждни статистики и проучвания за причините и размера на насилието над жени и домашното насилие в страната, социалните, икономически и политически последствия от него, както и необходимите мерки, които трябва да бъдат предприети, за преодоляване на проблема. Очакваме Националният регистър на случаите на домашно насилие, който беше предвиден от измененията на ЗЗДН и бе открит през април тази година да дава информация за всички измерения за джендърното насилие, за различните групи хора.
Къде са статистиките за сексуално насилие и изнасилване? Кои жени са по-диспропорционално засегнати и защо? Необходим е ангажимент от страна на всички отговорни институции за провеждане и събиране на статистики и проучвания, които изследват целия спектър на насилие над жени, тъй като това ще доведе до осветляване на проблема, до предприемане на по-ефективни действия от страна на институциите и ще постави в центъра преживяванията на пострадалите.
6. Гарантиране на човешките права и достойния живот на всички групи уязвими жени и момичета!
Настояваме за незабавно прекратяване на институционалното насилие над ЛГБТИ+ хора и деца чрез отказа да им се предостави защита от джендърно насилие в училището и домашно насилие според законодателството.
Промените в Закона за защита от домашното насилие от миналата година бяха гласувани с приемането на дефиницията за “интимна връзка”, която разшири кръга от хора, които могат да търсят, дотолкова доколкото целенасочено изключи ЛГБТИ+ хората от защита според закона. Необходимо е категорично противопоставяне срещу хомофобията, трансфорбията и езика на омразата срещу ЛГБТИ+ общността, които са нормализирани и масово използвани както от медии и различни публични личности, така и от политици.
В допълнение, трябва да се сложи край на политическото демонизиране и институционалното насилие и над ромските жени! Голяма част от жените и момичетата от ромски произход са изложени на многостранна дискриминация в множество сфери – недостъпно и сегрегирано училищно образование, неравен достъп до адекватни здравни грижи, дискриминация по време на търсене на работа, което тласка много от тях към нископлатен и принудителен труд, жилищни изселвания при тотална липса на обществени услуги и качествена общинска инфраструктура в ромските квартали и много други. С институционалния расизъм и безхаберие трябва да се спре и да се гарантира участието на ромските жени в изготвянето на всякакви стратегии и политики, които засягат живота им.
Искаме равни възможности и правна защита за мигрантките, без задържане на жени и деца в затвори и без депортации на тях и техните близки. Целенасочено информативни и образователни кампании, затвърждаващи, че миграцията НЕ Е престъпление.
Достойни условия на живот и здравеопазване за затворничките.
Адекватни социални грижи за жените с физически и ментални увреждания и зависимости.
7. Борба с икономическото неравенство и подкрепа на грижовния труд.
Жена, която няма собствени доходи, защото извършва подобен труд в семейството си, е особено уязвима към насилие от интимен партньор, защото е зависима от него. Жени от общности с нисък достъп до обществени услуги и високо недоверие към държавните органи са лишени от каквато и да било защита. Време е държавата да разпознае своята роля в утвърждаването на джендърните неравенства и да противодейства на това, като осигури адекватно здравеопазване, достатъчно места в детски градини, както и допълнителни и отговарящи на нуждите грижи за деца и възрастни.
Жените извършват огромния дял от грижовния труд – отглеждане на деца и грижа за болни или възрастни хора. Намаляването на неравенствата ще повиши социално-икономическото положение на жените и ще неутрализира последиците от ниското заплащане на женския труд. Когато обществените услуги в тази сфера са липсващи или неадекватни, товарът пада върху жените, задълбочава се половото неравенство и се засилва рискът от безизходица, когато има насилие.
От колектива на Феминистки мобилизации