Ако сте медицински сестри, 8 март е за вас!
Ако сте учителки, 8 март е за вас!
Ако сте социални работнички, офис служителки, продавачки, шивачки, учени,
журналистки, творци – то 8 март е за вас!
8 март е на всички жени, работнички, феминистки, активистки! 8 март е на всички, които мечтаят за свят без насилие, бедност и неравенства; които искат трудът им да бъде уважаван и ценен; които искат пари за здраве, грижа и образование, а не за войни и унищожение.
От поколения наред женският труд е обезценяван, прикриван и присвояван. Здравеопазването, социалните грижи и образованието в България са в колапс. Обезкървяването на тези системи от средства и кадри ни обрича сами да търсим
спасение при нужда от медицинска или социална помощ, докато грижата за близките се прехвърля върху ни и се маскира като лична отговорност на жените.
Но на грижовния труд се крепи цялото ни общество! Затова 8 март тази година е ден за грижа и съпротива!
8-ми март е ден, който вече над сто години обединява феминистки движения от цял свят в международна солидарност, настоявайки за достоен живот, достойни условия на труд, грижа и право на избор за всяка жена по света. Много от тези движения сега и преди продължават да бъдат едни от най-силните гласове срещу войната, неравенствата, джендърното насилие и колониализма.
С тревога следим надигащите се атаки над фундаментални човешка права, над подрастващите и над най-уязвимите групи хора в страната ни.
Докато една трета от жените, живеещи самостоятелно, са в риск от бедност в България, до съвсем скоро най-бедната страна от Европейския съюз, жените продължават да бъдат по-ниско заплатени (макар да работят не по-малко), с по-ниска пенсия от мъжете, да са в по-голям риск от енергийна бедност поради повишените разходи за електричество и отопление, продължават да носят основната отговорност по грижата за близки, болни, възрастни и деца, вместо да се отварят повече детски градини, домове и социални центрове, които да им подпомагат в грижовния труд – отговорност на цялото ни общество.
Не е изненада, че тези социални неравенства изобщо не са в полезрението на народните представители, при положение че жените в България имат изключително ниско представителство на изборни длъжности, както на местно, така и на национално и международно ниво. Въпреки че представляват по-голям процент от избирателите в страната, по последни данни те са едва една пета от общия състав на народните представители, също така поради ниския брой жени в кандидатските листи като цяло.
Едновременно с това жените, като всички останали работници в България, не могат да излязат на стачка и да отстояват трудовите си права и политически убеждения, без опасността от това да бъдат съдени и уволнени, защото все още нямаме адекватен закон за стачките! Не можем да се противопоставим на трудовата експлоатация, насилието и сексизма на работното място, масовото освобождаване на хора от предприятия, ако нямаме правото да практикуваме най-основния и ефективен механизъм за договаряне на по-добри условия и политики за работничките. Българското правителство все още не е ратифицирало и Конвенция № 190 на Международната организация на труда за премахване на насилието и тормоза в областта на труда – основен международен инструмент за защита на работника на работното му място от подобни деяния 8 . Не трябва да позволяваме да оставаме без достъп до тези основни средства за влияние и права на работното място!
Продължаваме да отчитаме, че в България от началото на 2026 г. поне две жени на месец губят живота си поради джендърно насилие, извършено от свой близък. Координационният механизъм за помощ и подкрепа на лица, пострадали от домашно насилие бе одобрен от Националният съвет за превенция и защита от домашното насилие към Министерския съвет едва преди почти две години, като все още не е започнал работата си. Години след въвеждането на промените в Наказателния кодекс и Закона за защита от домашното насилие, редица ключови животоспасяващи мерки не са видели бял свят.
На този ден за политически действия и международна солидарност с всички жени по света и в България отново ще излезем заедно на улицата в няколко града, за да заявим борбата си за грижа за всички, за живот без страх и насилие в семейството, на улицата, на границата, от институциите, отвъд войната.